Мъгливо ми е..

Мъгливо ми е.
Мъгливо ми е в душата. Точно като времето навън.
Понякога не мога да мисля. Или просто не ми се прави.
Не знам дали е от времето. То ли е виновно?
За черните мисли в главата ми. За студа в душата ми.
Замръзвам. Плаче ми се. Сълзите ми се стичат. Точно като есенния дъжд.
И не мога да разбера себе си. И настроенията си.
Може би трябва да пекне слънце. За да огрее и душата ми.
За да ми помогне отново да бъда себе си.
Да бъда изпълнена. Да бъда като пролетта..