Пиша тази статия под въздействие на чувствата, които изпитвам в момента, тъй като съм на прага да започна нов eтап от живота си. В мен бушуват смесица от емоции. От една страна стои носталгията и трудността ми да приема промяната. Аз съм човек, който трудно се откъсва от средата си и начина на живот към който съм свикнала да живея и смятам, че имам основание за това, защото зад това се крият всички хубави моменти и незабравими мигове, тук се крият хората с които съм свикнала да се срещам, местата които посещавам, градът в който съм отраснала. Но от друга страна стои способността да се науча да бъда гъвкава и да приемам възможностите които ми дава живота. Смятам, че всички ние трябва да се научим на това, защото въпреки факта че това ще ни хвърли в напълно непознато място може да е началото на един много по-красив и смислен живот. Всеки си е помислял понякога, че иска да направи рестарт на живота си, да започне на чисто. Аз също. Искам го. И то много. Въпреки, че изпитвам страх и ще чувствам липса към стария си живот. Но времето да започна нов живот дойде. Въпреки, че изпитвам страх от предстоящото местене в София, от университета, изпитвам и желание, хъс и мотивация да подредя един нов живот и да сбъдна мечтите си. Знам, че ще бъде трудно. Но нищо хубаво не е лесно. Важното е да бъдеш удоволетворен от резултата. И да бъдеш щастлив. Най-трудното е да приемеш промяната и да си дадеш шанс. Трябва да дадеш шанс на промяната. Никога не е късно за ново начало..
Няма коментари:
Публикуване на коментар